Архивите разказват: Как Пловдив е свързан с романа Тютюн 

Литературното произведение на Димитър Димов е запечатало минало на страната, вдъхновено от лица и тютюневи истории под тепетата

„Тютюн“ е написан в Пловдив. В града, като доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет, Димитър Димов е живял на няколко места – в Търговската гимназия, където се е намирал първоначално факултетът, в т. нар. Занаятчийско училище, днес ПГ по вътрешна архитектура и дървообработка (в ъгловата стая с балкон) и за кратко на улица „Антим І“ № 14 . Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, големи сделки и драматични обрати, Димитър Димов открива някои от прототипите и черпи своите идеи за романа си – натрупва впечатления от тютюневите складове и работниците в тях.

Съществуват всякакви предположения за това кои са реалните лица зад образите на Борис Морев и Ирина, на Костов и Гайер. Счита се, че за вдъхновение за героя си Костов, писателят използва главния експерт на пловдивския клон на предприятието Ориент табако – Кочо Апостолов, който по-късно започва самостоятелен бизнес. С излизането на „Тютюн“ в Пловдив става ясно, че освен Кочо Апостолов –  в романа е обрисувана и неговата съпруга д-р Марена Колушева. Тя стои зад фигурата на Ирина.

Марена и Кочо от улица „Иван Вазов” са прототипите на Морев и Ирина от Тютюн

Марена е дъщеря на дипломат, посланик в Турция по време на Първата световна война. Завършва медицина сред първите по успех в курса си, работи в столицата и в Пловдив, но след брака си прекратява практиката до края на 50-те години, когато се връща в София. В този случай става дума за заимствани биографични моменти, за частична физическа прилика и черти от характера. Самият Димитър Димов не крие това от близкия си кръг.

В Пловдив писателят  среща и други от своите прототипи – партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е първообраз на Варвара, кумирът на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев – на Шишко. 

Едно от най-емблематичните места в романа – складът на Никотиана, също има своето подобие в Града под тепетата. Това е сградата на Ориент табако на ул. „Одрин“ 8, която за съжаление днес вече е съборена.

Самият роман е написан през 1951 г. и бива подложен на жестока критика. През 1954 г. е публикуван в окончателния си за периода на социалистическия реализъм вариант, а първоначалната версия в оригинал е представена през 1992 г.
Книгата е преведена на над 20 езика и донася на своя автор международна известност. 

По нея е сниман и филм през 1961 г, а в главните роли са Невена Коканова – Ирина и Йордан Матев в ролята на Борис Морев. Това е първата българска лента, допусната в селекцията на кинофестивала в Кан през 1963 година, а и досега остава една от малкото, включени в него изобщо. 

Източник: Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: Къщата на Антим І, Димитра Лефтерова